Въпреки че историите на Толкин се развиват в измисленото царство на Средната земя, вдъхновяващите пейзажи от книгите, филмите и телевизионните предавания са по-близо, отколкото можете да си представите.
Първата книга от трилогията „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Задругата на пръстена“, излиза преди 70 години, през лятото на 1954 г. Това обаче не е единственият скорошен крайъгълен камък за Толкиновия легендарий: вторият сезон на епичния телевизионен сериал „Властелинът на пръстените“ излиза на 29 август 2024 г.
Както подобава на най-добрата епична фентъзи поредица, обстановката е великолепна – от буколични, хълмисти селски райони до дълбоки долини и безлюдни пустини. И макар че историите на Толкин се случват в измисленото царство на Средната земя, вдъхващите страхопочитание пейзажи от книгите, филмите и телевизионните предавания не са толкова неземни, колкото може да си представите. Много от тях са базирани на реални места и посещението им вдъхва живот както на самите пейзажи, така и на въображаемите светове, които са вдъхновили Толкин да създаде.
Пътеката на Толкин: Ланкашир, Англия
Докато пише „Властелинът на пръстените“ през 40-те години на ХХ век, Толкин живее известно време в Стонихърст Колидж – престижен пансион в Ланкашир, където синът му е учител. Известно е, че възрастният Толкин често се разхождал из горите и хълмовете на околната долина Рибъл и се смята, че се е вдъхновявал от това място, докато е създавал Графството – селската родина на хобитите.
Даниел Стейбълс Седемкилометровата пътека на Толкин разкрива как писателят е бил вдъхновен от красивите пейзажи на Ланкашир (Кредит: Даниел Стейбълс)Даниел Стейбълс
Седеммилната пътека на Толкин разкрива как писателят е бил вдъхновен от красивите пейзажи на Ланкашир (Credit: Daniel Stables)
Днес феновете могат да разгледат района по откритата през 2002 г. пътека на Толкин, която превежда туристите през същите пейзажи, вдъхновили автора. Маршрутът започва в село Хърст Грийн от атмосферния пъб „Шийбърн Армс“ от 17-ти век, където Толкин е бил редовен посетител. След това той се вие в продължение на около седем леки мили през вълнообразни земеделски земи, покрай величествените сгради на колежа Стонихърст и през исторически забележителности като Моста на Кромуел – обрасъл мост с пакетирани коне, използван някога от Оливър Кромуел по време на Английската гражданска война.
Въпреки че Толкин не е документирал пряко влиянието на местата по маршрута, има няколко вероятни източника на вдъхновение. Маршрутът минава покрай величествения дом Хакинг Хол, където по времето на Толкин е имало дървена фериботна баржа – Хакинг Фери, която е пренасяла хора през река Рибъл. В „Задругата на пръстена“ фериботът „Бъкълбери“ (също пред величествения дом „Бранди Хол“) пренася по подобен начин хобитите през река Брандивин, докато те бягат от страховит призрачен конник.
Местното земевладелско семейство край Стонихърст пък се наричало Шайрбърн – а река Шайрбърн с подобно име се появява в географията на Толкин в Средната земя. В същото време на картите на Толкин е изобразено сливането на три реки – Шийбърн, Уитиуиндъл и Брендивин – по начин, който точно отразява срещата на реките Ходър, Рибъл и Калдър тук, в Ланкашир. Освен това църквата „Сейнт Мери“ в близкото село Нючърч-ин-Пендъл има необичайна особеност: издълбано око до средата на кулата, известно като „Окото на Бога“, което наподобява всевиждащото око на Саурон от книгите и филмите „Властелинът на пръстените“.
