Християн Мицкоски, министър-председател на Северна Македония, коментира предизвикателствата на присъединяването към ЕС, заявявайки, че процесът е „балканизиран“, а не „европеизиран“. Той подчерта необходимостта от решаване на вътрешни проблеми в сътрудничество с европейските партньори, подчертавайки, че настоящите двустранни спорове между страните членки подкопават процеса на присъединяване. Той разкритикува тенденцията да се използват двустранните разногласия като пречки, като посочи примери като Хърватия и Словения и дългогодишните спорове между Гърция и Северна Македония. Мицкоски твърди, че този подход е превърнал процеса на присъединяване към ЕС в регионален въпрос, а не в обединяващо европейско усилие.
Мицкоски подчерта важността на справянето с вътрешните приоритети, дори когато правителството му работи за напредък в преговорите с ЕС. Той заяви, че докато външното сътрудничество е от съществено значение, решаването на вътрешни предизвикателства трябва да има предимство. Позовавайки се на конституционните промени, търсени от ЕС, той изрази разочарование от липсата на гаранции за страните кандидатки, които могат да се сблъскат с допълнителни пречки дори след приключване на преговорите. Той обаче призна, че подобни пречки са приемливи, ако произтичат от истински проблеми.
Относно промените в конституцията с отложен ефект Мицкоски отбеляза, че международните събеседници намират предложението за разумно, но София остава против. Той изтъкна сложността на ситуацията, като посочи липсата на стабилно правителство и рамка за вземане на решения в България. Той допълнително разясни трудностите при обяснението на предложените промени на македонските граждани, особено като се има предвид възприеманият дисбаланс: няколкостотин граждани, идентифициращи се като българи, ще получат конституционно признание, докато македонците в България се сблъскват с ограничения, включително невъзможност да създават неправителствени организации. Мицкоски също се позова на 14-те решения на Европейския съд по правата на човека в полза на македонските НПО и Лисабонската декларация като доказателство за несъответствията.
Той изрази готовност да се срещне с български официални лица през 2025 г., за да обсъдят потенциални решения, но подчерта, че няма да се стреми към споразумение на всяка цена. Мицкоски поддържа, че всеки договорен резултат трябва да има ясно и предвидимо заключение, заявявайки, че настоящите конституционни изисквания представляват само първоначална пречка, а не решение на процеса. Той потвърди ангажимента си да гарантира, че процесът на присъединяване към ЕС напредва прозрачно и предвидимо.
Мицкоски също обяви предстоящото си посещение в Съединените щати на 18 януари, където възнамерява да потърси подкрепа за интеграцията на Северна Македония в ЕС. Той подчерта важността на ролята на Вашингтон наред с Брюксел, отбелязвайки, че привличането на регионално внимание е от решаващо значение за страната. Той планира да представи Северна Македония като ключова част от Балканите, подчертавайки нейната стратегическа позиция и потенциал, като същевременно се занимава с колективните предизвикателства на региона. Мицкоски заключи, като заяви, че ангажирането на Вашингтон чрез регионална перспектива може да осигури по-ясен поглед върху Балканите и да укрепи позицията на страната в по-широкия процес на европейска интеграция.
